Канон 13 Женените иподякони, дякони и презвитери запазват жените си

Понеже узнахме, че в Римската църква е предадено във вид на правило ония, които предстои да бъдат удостоени с ръкоположение за дякон или презвитер, да изповядват, че вече не ще се съединяват със собствените си съпруги, ние, следвайки древното правило на апостолската акривия и ред, желаем, щото и отсега нататък да бъде в сила законното съжителство на свещенослужещите мъже, като по никакъв начин не разтрогваме съюза им със съпругите или ги лишаваме от взаимните им съпружески отношения в подобаващото време. Така че, ако някой се окаже достоен за ръкоположение за иподякон, дякон или презвитер, той по никакъв начин да не бъде възпрепятстван да бъде въведен в такава степен, докато живее със законна съпруга; нито пък при ръкополагането да се изисква от него да изповяда, че ще се въздържа от законните съпружески отношения със собствената си съпруга, за да не бъдем чрез това принудени да оскърбим брака, узаконен от Бога и благословен с Неговото присъствие; тъй като гласът на Евангелието вика: „Каквото Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6); а апостолът учи: „Бракът е нещо честно, и брачното легло — непорочно“ (Евр. 13:4); и: „Свързан ли си с жена, не търси развод“ (1 Кор. 7:27). А знаем, също както и събралите се в Картаген, загрижени за благоприличието в живота на свещенослужителите, казаха, че иподяконите, които се докосват до свещените тайнства, и дяконите, и презвитерите, според собствените си срокове, да се въздържат и от съпругите си; за да пазим и ние по същия начин предаденото чрез апостолите и удържано от самата древност, понеже знаем, че за всяко нещо има свое време, а най-вече за пост и молитва. Защото служещите при жертвеника трябва, по времето на боравенето със светините, да бъдат въздържани във всичко, за да могат да получат онова, което искат от Бога с простота. И тъй, ако някой, подбуден противно на апостолските правила, дръзне да лиши някого от свещенослужещите, тоест презвитер, дякон или иподякон, от съюза и общението му със законната съпруга, да бъде низвергнат; също и ако някой презвитер или дякон изпъди собствената си съпруга под предлог на благочестие, да бъде отлъчен; а ако упорства, да бъде низвергнат.