Свещените канони Трулски Канон 45
Канон 45 Монахините да не се обличат в разкош при постригване
Κανόνες τῆς ἐν Τρούλλῳ Ἁγίας καὶ Οἰκουμενικῆς Πενθέκτης Συνόδου
Трулският събор · Константинопол, 691 до 692 г. · свикан от император Юстиниан II · Трулският (Пето-шести) събор (692) на картата
Понеже узнахме, че в някои женски манастири ония, които предстои да бъдат удостоени с оня свещен образ, биват предварително обличани от ония, които ги привеждат, в копринени и всякакви одежди, а също и в накити, украсени със злато и камъни, и тъй, като пристъпват към жертвеника, се събличат от толкова много вещно облекло, и тозчас над тях се извършва благословението на образа, и биват обличани в черна дреха, определяме отсега нататък това вече да не се случва; защото не е благочестиво тая, която вече по собствен избор е отхвърлила цялата приятност на живота и е прегърнала живота според Бога, и го е утвърдила с непоколебими помисли, и тъй е дошла в манастира, отново да бъде докарана чрез такъв тленен и преходен накит до спомен за онова, за което вече е направила забрава; и от това да стане колеблива и душата ѝ да се смути, като от вълни, които заливат и я обръщат насам-натам, тъй че понякога вече дори сълза да не пролее и с тялото да не покаже сърдечното си умиление. Но дори ако все пак бликне някаква малка сълза, това ще бъде преценено от гледащите не толкова заради разположението към подвижническия подвиг, колкото затова, че тя оставя света и онова, което е в света.
Ἐπειδὴ μεμαθήκαμεν, ἔν τισι γυναικείοις μοναστηρίοις τὰς μελλούσας τοῦ ἱεροῦ ἐκείνου καταξιοῦσθαι σχήματος, πρότερον σηρικαῖς, καὶ παντοίαις στολαῖς, ἔτι μὴν καὶ κοσμίοις, χρυσῷ καὶ λίθῳ πεποικιλμένοις, ὑπὸ τῶν προσαγόντων αὐτὰς περιστέλλεσθαι, καὶ οὕτω τῷ θυσιαστηρίῳ προσιούσας, ἐκδιδύσκεσθαι τὴν τοσαύτην τῆς ὕλης ἀμφίεσιν, παραχρῆμά τε γίνεσθαι ἐπ᾿ αὐταῖς τὴν τοῦ σχήματος εὐλογίαν, καὶ τὸ μέλαν αὐτὰς ἔνδυμα ἀμφιέννυσθαι· ὁρίζομεν, ὥστε μηκέτι ἀπὸ τοῦ νῦν τοῦτο γίνεσθαι· οὐδὲ γὰρ εὐαγὲς ὑπάρχει, τὴν ἤδη διὰ τῆς οἰκείας προαιρέσεως ἀποθεμένην πᾶσαν τὴν τοῦ βίου τερπνότητα, καὶ ἀσπασαμένην τὴν κατὰ Θεὸν πολιτείαν, καὶ βεβαιώσασαν ταύτην λογισμοῖς ἀκλινέσι καὶ οὕτω τῷ μοναστηρίῳ προσελθοῦσαν, αὖθις εἰς ἀνάμνησιν διὰ τοῦ τοιούτου φθαρτοῦ τε καὶ ῥέοντος κόσμου ἐλθεῖν, ὧν ἤδη ἐποιήσατο λήθην· ἐκ τούτου τε ἀμφίβολον καταστῆναι, καὶ τὴν ψυχὴν ἐκταραχθῆναι, δίκην κυμάτων ἐπικλυζόντων, καὶ τῇδε κἀκεῖσε περιστρεφόντων, ὡς μήτε δάκρυον ἔστιν ὅτε λοιπὸν ἀφιεῖσαν, καὶ τὴν ἐν τῇ καρδίᾳ διὰ τοῦ σώματος κατάνυξιν ἐπιδείξασθαι. Ἀλλ᾿ εἰ καὶ βραχύ τι, ὡς εἰκός, ἐκπηδήσειε δάκρυον, μὴ μᾶλλον τῆς διὰ τὸν ἀσκητικὸν ἀγῶνα διαθέσεως χάριν, ἢ διὰ τὸ τὸν κόσμον, καὶ τὰ ἐν τῷ κόσμῳ καταλιπεῖν, παρὰ τοῖς ὁρῶσι τοῦτο προελθὸν λογισθῆναι.
Превод: собствен, направен за този сайт от гръцкия текст до него. Гръцки: текстът на Пидалиона, транскрибиран на users.uoa.gr/~nektar и поправен тук. За тези текстове.