Канон 1 Приемане и утвърждаване на божествените правила

За получилите свещеническото достойнство свидетелства и верни насоки са предписанията на каноничните наредби; и приемайки ги с радост, пеем заедно с богоявения Давид на Господа Бога, като казваме: „По пътя на Твоите откровения се веселих, както за всяко богатство“; и: „Заповядал си правда, откровенията Ти са до века; вразуми ме, и ще живея.“ И до века пророческият глас ни заповядва да пазим Божиите откровения и да живеем в тях, като пребъдват явно непоклатими и неподвижни; защото и боговидецът Моисей казва така: „Към тях не бива да се прибавя, и от тях не бива да се отнема.“ И божественият апостол Петър, хвалейки се с тях, възклицава: „В които и ангелите желаят да надникнат.“ И Павел казва: „Дори ние, или ангел от небето, да ви благовестим нещо друго освен онова, което ви благовестихме, анатема да бъде.“ И тъй, като това е така и е тържествено засвидетелствано пред нас, ние, като се радваме на тях, както намерилият много плячка, с готовност прегръщаме божествените правила и запазваме тяхната наредба цяла и непоклатима — на изложените от светите тръби на Духа, всехвалните апостоли, и от шестте свети вселенски събора, и от онези, събрани по места за издаване на такива наредби, и от нашите свети отци. Защото всички те, осветени от единия и същия Дух, определиха онова, което е полезно. И които те предават на анатема, и ние ги анатемосваме; и които на низвержение, и ние ги низвергваме; и които на отлъчване, и ние ги отлъчваме; и които предават на епитимия, и ние по същия начин подлагаме на нея. Защото: „Нравът ви да бъде несребролюбив, и се задоволявайте с това, което имате“ — така ясно възгласява възлезлият до третото небе и чул неизказани думи, божественият апостол Павел.