Канон 22 За хранене с жени — за миряни, монаси и клирици

Да се посвети всичко на Бога и да не се робува на собствените си желания е велико дело. Защото „било че ядете, било че пиете“, казва божественият апостол, „всичко вършете за слава Божия“. А Христос, нашият Бог, в Своите Евангелия е заповядал да се отсичат началата на греховете; защото от Него се наказва не само прелюбодейството, но е осъдено и движението на помисъла към предприемане на прелюбодейство, като Той казва: „Който е погледнал жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ Научени оттук, ние трябва да отсичаме помислите. Защото „всичко е позволено, но не всичко е полезно“, както сме поучени от апостолския глас. И тъй, необходимо е за всеки човек да яде, за да живее. И за онези, чийто живот е свързан с брак, и деца, и с миряшко положение, за мъжете и жените да ядат заедно е сред безукорните неща, стига само да принасят благодарност на Онзи, Който дава храна; не с някакви театрални похвати, тоест сатанински песни, и гусли, и блудни извивания, срещу които идва пророческото проклятие, което казва така: „Горко на онези, които пият виното с гусли и псалтир, а делата Господни не гледат и делата на ръцете Му не съзерцават.“ И ако някога такива се намерят сред християните, нека бъдат поправени; ако ли не, нека върху тях тежи онова, което е канонично изложено от бившите преди нас. А за онези, чийто живот е тих и уединен, онзи, който се е обрекъл на Господа Бога да понесе едноличното иго, нека седи насаме и мълчи. Освен това на избралите свещенически живот по никакъв начин не е позволено насаме да ядат с жени, освен може би с някои богобоязливи и благоговейни мъже и жени, така че самото общо хранене да води до духовно назидание. Същото нека върши и по отношение на роднините си. И ако пък отново на път се случи монах или свещен мъж да няма при себе си необходимото за нужда, и заради нуждата пожелае да отседне било в странноприемница, било в нечий дом, нека има позволение да стори това, тъй като нуждата налага, само с благоговение.