Свещените канони Никея II Канон 16
Канон 16 Никакво разкошно облекло или благовония за клира
Κανόνες τῆς ἐν Νικαίᾳ Ἁγίας καὶ Οἰκουμενικῆς Ζ´ Συνόδου
Седмият вселенски събор · Никея, 787 г. · свикан от императрица Ирина и император Константин VI · Седми вселенски събор (Никея, 787) на картата
Всяко празно украсяване и телесно кичене са чужди на свещеническия чин и състояние. И тъй, онези епископи или клирици, които се кичат със светли и бляскави одежди, трябва да бъдат поправени; ако пък упорстват, да бъдат предадени на епитимия; също и онези, които се мажат с благовонни масла. И понеже покарал корен на горчивина стана осквернение на съборната Църква — ересата на клеветниците на християните, — и приелите я не само се погнусиха от иконните изображения, но и отхвърлиха всяко благоговение, като негодуваха против живеещите достойно и благочестиво; и се изпълни върху тях писаното: „Мерзост е за грешника благочестието“; ако прочее се намерят някои, които се присмиват на носещите скромно и достойно облекло, нека бъдат поправени чрез епитимия. Защото от най-древни времена всеки свещен мъж се е държал с умерено и достойно облекло. Защото всичко, което се приема не заради нужда, а заради украса, носи обвинение в самохвалство, както е казал великият Василий. Но те не са носили и извезана дреха от копринени тъкани, нито са прибавяли някакви разноцветни кръпки по краищата на дрехите си. Защото са чули от богогласния език, че „носещите меки дрехи са в царските домове“.
Πᾶσα βλακεία, καὶ κόσμησις σωματική, ἀλλότριαί εἰσι τῆς ἱερατικῆς τάξεως, καὶ καταστάσεως. Τοὺς οὖν ἑαυτοὺς κοσμοῦντας ἐπισκόπους, ἢ κληρικούς, δι᾿ ἐσθήτων λαμπρῶν καὶ περιφανῶν, τούτους διορθοῦσθαι χρή· εἰ δ᾿ ἐπιμένοιεν, ἐπιτιμίῳ παραδίδοσθαι· ὡσαύτως καὶ τοὺς τὰ μύρα χριομένους. Ἐπεὶ δὲ ῥίζα πικρίας ἄνω φύουσα, μίασμα γέγονε τῇ καθολικῇ ἐκκλησίᾳ, ἡ τῶν χριστιανοκατηγόρων αἵρεσις, καὶ οἱ ταύτην δεξάμενοι, οὐ μόνον τὰς εἰκονικὰς ἀναζωγραφήσεις ἐβδελύξαντο, ἀλλὰ καὶ πᾶσαν εὐλάβειαν ἀπώσαντο, τοῖς σεμνῶς καὶ εὐσεβῶς βιοῦσι προσοχθίζοντες· καὶ πεπλήρωται ἐπ᾿ αὐτοῖς τὸ γεγραμμένον· Βδέλυγμα ἁμαρτωλῷ θεοσέβεια· εἰ εὑρεθῶσι τοίνυν τινὲς ἐγγελῶντες τοῖς τὴν εὐτελῆ καὶ σεμνὴν ἀμφίεσιν περικειμένοις, δι᾿ ἐπιτιμίου διορθούσθωσαν. Ἐκ γὰρ τῶν ἄνωθεν χρόνων, πᾶς ἱερατικὸς ἀνὴρ μετὰ μετρίας καὶ σεμνῆς ἀμφιάσεως ἐπολιτεύετο. Πᾶν γὰρ ὃ μὴ διὰ χρείαν, ἀλλὰ διὰ καλλωπισμὸν παραλαμβάνεται, περπερείας ἔχει κατηγορίαν, ὡς ὁ μέγας ἔφη Βασίλειος· ἀλλ᾿ οὐδὲ ἐκ σηρικῶν ὑφασμάτων πεποικιλμένην ἐσθῆτα ἐνεδέδυντο, οὐδέ τινα προσετίθεσαν ἑτερόχροα ἐπιβλήματα ἐν τοῖς ἄκροις τῶν ἱματίων. Ἤκουσαν γὰρ ἐκ τῆς θεοφθόγγου γλώσσης, ὅτι οἱ τὰ μαλακὰ φοροῦντες ἐν τοῖς οἴκοις τῶν βασιλέων εἰσίν.
Седмият вселенски събор, каноните
Превод: собствен, направен за този сайт от гръцкия текст до него. Гръцки: текстът на Пидалиона, транскрибиран на users.uoa.gr/~nektar и поправен тук. За тези текстове.