Иконопис и свещено изкуство
Основни иконописни стилове
Начините, по които иконите са рисувани в рамките на едно предание, всеки от тях свързан със същите лица, същите празници и същия канон. Византия задала формите — от македонския и комнинския период до палеологовата живопис на XIV век, с нейното движение и светлина. Новгород рисувал с чист цвят и смела линия, а Москва дала на преданието Теофан Гръцки, Андрей Рубльов и Дионисий. След 1453 г. критските иконописци, сред тях Теофан Критски, запазили византийския маниер жив под властта на Венеция и го предали на Атон, докато Сърбия, България, Румъния и Грузия придали всяка свой собствен акцент. През XVIII и XIX век голяма част от живописта се обърнала към натурализма на западното изкуство, а XX век я върнал назад: Фотис Кондоглу в Гърция и Леонид Успенски в Париж се завърнали към старите образци и старите основания за тях.
Източници
- Constantine Cavarnos, Guide to Byzantine Iconography
- Leonid Ouspensky & Vladimir Lossky, The Meaning of Icons
- Photios Kontoglou, Ekphrasis (1960)
- Leonid Ouspensky, Theology of the Icon