Софиология

Система, развита от Владимир Соловьов и богословски разработена от отец Сергий Булгаков, в която София, Премъдростта Божия, се разглежда като начало, стоящо между Бога и творението и в известен смисъл лично. Тя бе осъдена през 1935 г. от Московската патриаршия и, отделно, в същата година, от Руската задгранична църква, която през онова десетилетие рядко се съгласяваше с Москва по каквото и да било. Възражението е, че тя въвежда нещо четвърто в учението за Бога и заличава границата между нетварното и тварното, а именно тази граница православното богословие не отстъпва в никакъв случай. Онова, към което посягаше софиологията, действителен допир между Бога и света, който е Самият Бог, а не творение, преданието вече притежава в разграничението между същност и енергии.