Спорът за Трите глави

Три положения, осъдени от Петия вселенски събор през 553 г.: личността и съчиненията на Теодор Мопсуестийски, съчиненията на Теодорит Кирски против свети Кирил, и посланието на Ива Едески до персиеца Мари. И трите бяха останали неосъдени на Халкидонския събор, и точно това правеше въпроса труден: да бъдат осъдени изглеждаше като отстъпление от Халкидон, а да бъдат оставени изглеждаше като позволение Халкидон да се чете така, както би го чел Несторий. Юстиниан ги осъди с едикт през 544 г., а съборът потвърди тази присъда, приемайки, че Халкидон трябва да се чете през свети Кирил, а не наравно с него. Латинският Запад прие осъждането като нападение срещу самия Халкидон, и катедрите на Милано и Аквилея прекъснаха заради това общението си с Рим, Аквилея за повече от век.