Съветското гонение на Църквата

Седемдесетте години, през които съветската държава се стремеше да сложи край на религията в Русия и почти успя. От 1918 г. Църквата загуби имуществото и правния си статут; през 1922 г. конфискацията на църковните ценности, под предлог за помощ на гладуващите, доведе до първите масови процеси и екзекуции, започвайки от Шуя; патриарх Тихон бе затворен, а държавата подкрепи срещу него обновленския разкол. През 1927 г. митрополит Сергий обяви лоялността на Църквата към съветската държава, стъпка, която тогава раздели верните и се обсъжда и до днес. Големият терор от 1937 и 1938 г. беше най-тежкото: от около петдесет и четири хиляди енорийски храма, действащи през 1917 г., до 1939 г. останаха отворени само няколкостотин. Десетки хиляди свещенослужители, монаси и монахини бяха разстреляни или загинаха в лагерите, и Руската църква е прославила поименно повече от хиляда от тях като новомъченици и изповедници. Сталин позволи възраждане по време на войната, през 1943 г., Хрушчов отново затвори половината храмове, и едва хилядолетието от 1988 г. донесе свобода.