Литургията на св. Василий Велики

По-дългата от двете литургии, служена десет пъти в годината: през първите пет недели на Великия пост, на Велики четвъртък и Велика събота, в навечерието на Рождество Христово и на Богоявление, и на празника на самия св. Василий — 1 януари. Тя се различава от литургията на св. Йоан Златоуст почти само по свещеническите молитви, и преди всичко по анафората си, която изрежда цялата история на спасението — от сътворението през Закона и пророците до Въплъщението и Кръста, преди да призове Духа да покаже хляба за тяло Христово. Твърде вероятно тя е самата молитва, с която се е молил св. Василий в Кесария през IV век, или е израснала от нея. В повечето от нейните дни химнът към Богородица не е „Достойно е“, а „За Тебе се радва, Благодатна, цялото творение“, чиято икона показва цялото творение, събрано около нея.