Анафората (приносът)

Великата евхаристийна молитва, от „Да издигнем сърцата си нагоре“ до „Амин“, което завършва възпоменанията след призоваването на Духа. Тя е една молитва, а не поредица от молитви, и съдържа целия ред на вярата: благодарност към Отца, ангелската песен, разказа за сътворението и падението, Въплъщението, Тайната вечеря, кръста, гроба, възкресението, възнесението и второто пришествие — всичко изговорено в минало време, включително идването, защото Църквата помни напред. После следва приносът, после епиклезата, после възпоменанието на светиите и на живите, и на мъртвите. Литургията на св. Василий пази много по-дълга и по-стара нейна форма от тази, използвана в повечето недели.