Литургията на св. Йоан Златоуст

Литургията, на която повечето православни християни са стояли седмица след седмица, служена всеки път, когато се служи Литургия през годината, освен в десетте дни, които принадлежат на св. Василий, и в делничните дни на Великия пост. Нейната анафора, великата евхаристийна молитва, е традицията на Антиохия и Константинопол, и нейното ядро с основание може да се смята за молитвата на самия св. Йоан Златоуст; останалото израснало около нея през вековете, като Херувимската песен и Символът на вярата били прибавени през VI век. Тя започва с приготвянето на даровете на жертвеника, после събира народа около Словото с антифоните, Малкия вход, Апостола и Евангелието, а след това принася даровете: Великия вход, целуването на мира, Символа на вярата, анафората с епиклезата, Господнята молитва и причастието. Преди причастието се чете молитвата „Вярвам, Господи, и изповядвам“, която назовава всеки причастник за пръв между грешниците.