Вечернята (вечерното богослужение)

Вечерната служба и началото на църковния ден, който започва по залез слънце, както дните на Битие: имало вечер и имало утро. Тя започва със 103-ти псалом, псалома на сътворението, четен по гръцкия чин, а на руското всенощно бдение изговарян или пят, докато свещеникът кади целия храм, и преминава през великата ектения и псалтира до светилничните псалми „Господи, воззвах“ и „Да се изправи молитвата ми“, с песните на деня между стиховете им. Кадилницата се носи в шествие, а след това следва един от най-старите химни, които Църквата все още пее — „Свете Тихий“, който християните пеели при запалването на светилниците още преди времето на св. Василий. На празници следват три четива от Стария завет. Службата завършва с песента на праведния Симеон Богоприемец: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром“, тропара на деня и отпуста. Великата вечерня се служи в навечерието на неделите и празниците, а по руския чин тя се съединява с утренята във всенощно бдение.