Персийските мъченици (IV–V век)

Когато Константин направи Римската империя християнска, християните на Персийската империя, мнозина от тях в Месопотамия покрай старата граница, станаха подозрителни в очите на собствения си цар като приятели на Рим, и собственото писмо на Константин до Шапур II, с което му ги препоръчваше, не им донесе полза. От около 340 г. до смъртта си през 379 г. Шапур води най-дългото гонение в ранната Църква. Симеон бар Сабае, епископ на Селевкия-Ктезифон, бе убит заедно със сто от своите клирици, а Созомен, пишейки век по-късно, знаеше имената на шестнадесет хиляди мъченици и знаеше, че е имало и още. Гонението се възобнови при Йездигерд I и Бахрам V през 420-те години, когато Яков, придворен, който се беше отрекъл от Христос и се беше разкаял, бе разсечен на части, крайник по крайник. Православната църква чества тези мъченици през цялата година, наред с мъчениците на Рим.