Четенията

Канон 3: θυσιαοτήριον → се чете θυσιαστήριον

Същата дума по-рано в това правило е изписана θυσιαστήριον; ο вместо σ е най-честата грешка на преписа.

Канон 6: κοσμικάς φροντίδας → се чете κοσμικὰς φροντίδας

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 10: κἄν ἐν οἴκῳ → се чете κἂν ἐν οἴκῳ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика. Правила 14 и 67 отпечатват κἂν.

Канон 11: ὤν κληρικῷ → се чете ὢν κληρικῷ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 17: συμπλακείς μετὰ → се чете συμπλακεὶς μετὰ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 22: γὰρ ἐστιν → се чете γάρ ἐστιν

Пред енклитиката ἐστιν акутът се запазва, както е в правило 24.

Канон 28: καθαιρεθείς δικαίως → се чете καθαιρεθεὶς δικαίως

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 29: καί τῆς κοινωνίας → се чете καὶ τῆς κοινωνίας

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 31: κατεγνωκώς τοῦ ἐπισκόπου → се чете κατεγνωκὼς τοῦ ἐπισκόπου

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 33: ἤ πρεσβυτέρων → се чете ἢ πρεσβυτέρων

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика. Разделителният съюз навсякъде другаде в сборника е с грависъ.

Канон 34: ἕκαοτον → се чете ἕκαστον

ο вместо σ. ἕκαοτον не е дума; „всеки епископ" изисква ἕκαστον.

Канон 34: ἠγεῖσθαι → се чете ἡγεῖσθαι

Глаголът е ἡγέομαι, „смятам за глава"; придиханието е гъсто.

Канон 34: χρή τὸν → се чете χρὴ τὸν

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 34: μηδὲν τι → се чете μηδέν τι

Окситон пред енклитика запазва акута си.

Канон 35: ἐχειροτόνηοεν → се чете ἐχειροτόνησεν

ο вместо σ. Аорист, „когото ръкоположи".

Канон 37: ἀλλήλως → се чете ἀλλήλοις

ἀλλήλως не съществува; взаимният дателен падеж, „едни с други".

Канон 37: ἐκκλησιαστικάς ἀντιλογίας → се чете ἐκκλησιαστικὰς ἀντιλογίας

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 41: ἐπιχορηνεῖσθαι → се чете ἐπιχορηγεῖσθαι

Глаголът е ἐπιχορηγέω, „снабдявам": епископът снабдява нуждаещите се чрез презвитерите и дяконите. Глагол ἐπιχορηνέω не съществува.

Канон 48: γυναίκα → се чете γυναῖκα

γυναῖκα още четиринадесет пъти другаде; акутът тук е проличал монотонен навик.

Канон 49: ἄναρχους → се чете ἀνάρχους

При дългото окончание -ους ударението не може да стои върху третата сричка от края.

Канон 50: μυήοεως → се чете μυήσεως

ο вместо σ. Родителен падеж на μύησις, „посвещение".

Канон 59: δὲ, → се чете δέ,

Отпечатан е грависъ вместо акут пред пауза. Правило 5 има „ἐπιμένων δέ,“.

Канон 64: Σάββατον, (πλὴν τοῦ ἑνὸς μόνου), → се чете Σάββατον πλὴν τοῦ ἑνὸς μόνον,

Пидалионът (Атина, 1886), с. 77 отпечатва «ἢ τὸ Σάββατον πλὴν τοῦ ἑνὸς μόνον», без скоби; скобите и μόνου са текстът на Синтагмата (Ралис и Потлис, т. II, с. 84). Смисълът е същият: освен единствената събота, Велика събота. (Прочетено от страницата на 26 септември 2026 г.)

Канон 65: εἰσέλθῃ → се чете εἰσέλθοι

Пидалионът (Атина, 1886), с. 78 отпечатва желателното наклонение εἰσέλθοι; εἰσέλθῃ е текстът на Синтагмата (Ралис и Потлис, т. II, с. 81), чиито бележки не отбелязват разликата. Смисълът е същият. (Прочетено от страницата на 26 септември 2026 г.)

Канон 66: ἀποκτείνῃ → се чете ἀποκτείνας

Пидалионът (Атина, 1886), с. 79 отпечатва причастието ἀποκτείνας, „убил", до κρούσας; ἀποκτείνῃ е текстът на Синтагмата (Ралис и Потлис, т. II, с. 83), чиито бележки дават «ἀποκτείνας Π.» — четенето на Пидалиона. (Прочетено от страницата на 26 септември 2026 г.)

Канон 67: καθῃρετίσατο → се чете ᾑρετίσατο

Такава форма няма; смесване на καθαιρέω с ᾑρετίσατο, средният залог на аориста на αἱρετίζω, „когото избра".

Канон 67: Εἰ τις → се чете Εἴ τις

Енклитиката τις хвърля ударението си обратно върху εἰ, както във всяко друго правило.

Канон 74: δυὸ πάλιν → се чете δύο πάλιν

δύο, както два реда по-рано в същото правило.

Канон 80: εἰμή → се чете εἰ μή

Две думи, слети заедно: εἰ μή που, „освен ако евентуално".

Канон 85: Ρούθ → се чете Ῥούθ

Начално ро носи гъсто придихание.

Канон 85: ἐπιστολαὶ, → се чете ἐπιστολαί,

Отпечатан е грависъ вместо акут пред пауза. Срв. „Πέτρου ἐπιστολαί,“ в същото правило.

Канон 2: κατηχουμένω → се чете κατηχουμένῳ

Дателен падеж; йота субскриптум е изпусната. След δεῖ τῷ.

Канон 5: γινεσθωοαν → се чете γινέσθωσαν

ο вместо σ, а и ударението изгубено: „нека се провеждат съборите".

Канон 5: ἐκθέσαι → се чете ἐκθέσθαι

„Да постанови решение" е инфинитив, среден залог, аорист на ἐκτίθημι; тита е изпусната.

Канон 8: ἀποστολικὴ ἐκκλησία → се чете ἀποστολικῇ ἐκκλησίᾳ

Дателен падеж, съгласуван с τῇ καθολικῇ след προσερχομένων.

Канон 8: τήν τοῦ πρεσβυτέρου → се чете τὴν τοῦ πρεσβυτέρου

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 8: δοκοίῃ → се чете δοκοίη

Трето лице единствено число на желателното наклонение завършва на -οίη; субскриптумът е излишен.

Канон 9: πρεσβύτεροι, ἀνακρινόμενοι → се чете πρεσβύτεροι, ἢ ἀνακρινόμενοι

Разделителният съюз е изпуснат. Правилото обхваща два случая: издигнат без изпитание, или признал при изпитание.

Канон 11: ὅ γέγονεν → се чете ὃ γέγονεν

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 12: ἐπιοτροφὴν → се чете ἐπιστροφὴν

ο вместо σ; думата е ἐπιστροφή, „обръщане", и се среща още три пъти другаде в правилата.

Канон 12: τινάς καὶ → се чете τινὰς καὶ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 15: ἀποοτολικὸν → се чете ἀποστολικὸν

ο вместо σ: „апостолското правило" (Апостолски 14 и 15), ἀποστολικὸν още три пъти другаде.

Канон 15: ὅρόν → се чете ὅρον

Две ударения върху една дума; ὅρον носи само първото.

Канон 17: πλεοναξίαν → се чете πλεονεξίαν

πλεονεξία, „користолюбие"; α вместо ε. πλεοναξία не е дума.

Канон 18: περιῃρείσθω → се чете περιῃρήσθω

Перфектно повелително наклонение, страдателен залог; отпечатаната форма смесва перфектната аугментация с презентната основа.

Канон 1: ἐν Κωνσταντινούπολει → се чете ἐν Κωνσταντινουπόλει

Дателният падеж на -πολις се ударява -πόλει, както още два пъти другаде.

Канон 4: αὐτὸν, καὶ → се чете αὐτόν, καὶ

Отпечатан е грависъ вместо акут пред пауза.

Канон 6: τὸν ἴσον αὐτοῖς → се чете τὸν ἴσον ἑαυτοῖς

Пидалионът (Атина, 1886), с. 137 отпечатва «τὸν ἴσον ἑαυτοῖς ἐπιτιμήσασθαι κίνδυνον»: обвинителите обвързват СЕБЕ СИ със същото наказание. αὐτοῖς е текстът на Синтагмата (Ралис и Потлис, т. II, с. 181). (Прочетено от страницата на 26 септември 2026 г.)

Канон 6: πραγμάτων ἐξετάσει → се чете πραγμάτων τάξει

Пидалионът (Атина, 1886), с. 137 отпечатва «ἐν τῇ τῶν πραγμάτων τάξει», „в хода на производството"; ἐξετάσει, „при разглеждането на нещата", е текстът на Синтагмата (Ралис и Потлис, т. II, с. 181), чиито бележки дават «τάξει Π.» — четенето на Пидалиона. Правният смисъл е същият. (Прочетено от страницата на 26 септември 2026 г.)

Канон 7: Σφραγὶς δωρεὰς → се чете Σφραγὶς δωρεᾶς

Думите на миропомазването, „печат на дара на Светия Дух": δωρεᾶς е родителен падеж, единствено число; δωρεάς би означавало „дарове".

Канон 7: ὑπ᾿ αὐτῶν → се чете ἀπ᾿ αὐτῶν

„Онези измежду тях", както ἀπὸ αἱρετικῶν в началото на правилото и както го има Трулско 95, което го повтаря. „От тях" няма смисъл.

Канон 7: μὲν, → се чете μέν,

Отпечатан е грависъ вместо акут пред пауза.

Канон 1: ἀγάπη → се чете ἀγάπῃ

Дателен падеж; йота субскриптум е изпусната. Съгласувано с τῇ ὑμετέρᾳ ἁγιότητι.

Канон 5: καί μένειν → се чете καὶ μένειν

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 6: οἰῳδήποτε → се чете οἱῳδήποτε

οἷος носи гъсто придихание, както οἱασδηποτοῦν в правило 7.

Канон 7: ἁπαλλοτριούσθαι → се чете ἀπαλλοτριοῦσθαι

Представката е ἀπό, с меко придихание; а глагол на -όω се стяга в -οῦσθαι.

Канон 8: οἱ σῦν αὐτῷ → се чете οἱ σὺν αὐτῷ

Предлогът σύν; σῦν не съществува.

Канон 8: ὑφ´ἑαυτὸν → се чете ὑφ᾿ ἑαυτὸν

Знакът за елизия е латински акут (U+00B4), а и липсва интервал; навсякъде другаде е използвана коронис.

Канон 8: περεισδύηται → се чете παρεισδύηται

παρεισδύομαι, „промъквам се"; περεισδύομαι не съществува.

Канон 8: καθαρᾷ → се чете καθαρὰ

Съчетано с ἀβίαστα, съгласувано със средния род множествено число τὰ δίκαια; женският дателен падеж е бил привлечен от предходното ἑκάστῃ ἐπαρχίᾳ.

Канон 3: καταα θυμοῦντες → се чете καταῤῥᾳθυμοῦντες

Една дума, разчупена на две, с изгубено ῤῥᾳ. И двете печатни издания я дават цяла: Синтагмата на Ралис и Потлис (Атина, 1852), т. II, с. 220 — καταῤῥᾳθυμοῦντες, и Пидалионът (Атина, 1886), с. 157 — καταρραθυμοῦντες. Копията в интернет споделят грешката на преписа. (Открито на 26 септември 2026 г., при прочита на правилата в гръцкото издание.)

Канон 3: κοσμικά ἐργολαβοῦσι → се чете κοσμικὰ ἐργολαβοῦσι

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 4: μόνη → се чете μόνῃ

Дателен падеж; йота субскриптум е изпусната. Съгласувано с τῇ νηστείᾳ.

Канон 7: ὅ διὰ Θεὸν → се чете ὃ διὰ Θεὸν

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 8: ἀφηνιάτωοαν → се чете ἀφηνιάτωσαν

ο вместо σ. Повелително наклонение на ἀφηνιάζω, успоредно на διαμενέτωσαν.

Канон 17: καθά προείρηται → се чете καθὰ προείρηται

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 19: συντρέχιν → се чете συντρέχειν

Инфинитив след ὥρισε, като διορθοῦν след него; ε от -ειν е изпуснато.

Канон 22: τοῖς παραλαμβάνουσιν → се чете τοῖς πάλαι κανόσιν

Пидалионът (Атина, 1886), с. 169 отпечатва καθὼς καὶ τοῖς πάλαι Κανόσιν ἀπηγόρευται, „както забраняват древните правила", и дава τοῖς παραλαμβάνουσιν в бележка под линия като четене на други преписи (Зонара, Властар). Изяснено от страницата на 26 септември 2026 г.; дотогава е било отворено.

Канон 25: χειτοτονίας → се чете χειροτονίας

τ вместо ρ; изписано правилно още два пъти в правилото.

Канон 25: σώαν → се чете σῶαν

σῶος има дълга първа сричка и кратко окончание: циркумфлекс.

Канон 27: ἐκπίπττειν → се чете ἐκπίπτειν

Удвоено τ; правила 10 и 12 го изписват правилно.

Канон 28: θεοφιλέστατων → се чете θεοφιλεστάτων

Дългият родителен падеж множествено число тегли ударението към предпоследната сричка.

Канон 28: σκοπῶ → се чете σκοπῷ

Дателен падеж; йота субскриптум е изпусната. След τῷ αὐτῷ.

Канон 28: ἁγιωτάτω → се чете ἁγιωτάτῳ

Дателен падеж; йота субскриптум е изпусната. Съгласувано с τῷ θρόνῳ.

Канон 28: δηλαδή ἑκάστου → се чете δηλαδὴ ἑκάστου

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 1: Χριστού → се чете Χριστοῦ

Χριστοῦ още петнадесет пъти другаде.

Канон 1: κατὰ τα προορισθέντα → се чете κατὰ τὰ προορισθέντα

Членът τὰ, с неговото ударение.

Канон 1: ληττήσαντι → се чете λυττήσαντι

λυττάω, „беснея": „който бесня срещу истината". Основа ληττ- не съществува.

Канон 1: Ἰουστιανιανοῦ → се чете Ἰουστινιανοῦ

Удвоена сричка в името на императора.

Канон 1: ἐτεροθεΐας → се чете ἑτεροθεΐας

Сложна дума с ἕτερος: гъсто придихание.

Канон 1: Θεόν ἀναπαύεσθαι → се чете Θεὸν ἀναπαύεσθαι

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 1: Θεόν ἰδικῶς → се чете Θεὸν ἰδικῶς

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 1: φυσικάς θελήσεις → се чете φυσικὰς θελήσεις

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 1: τὰ τε γραφέντα → се чете τά τε γραφέντα

Пред енклитиката τε акутът се запазва.

Канон 1: βασιλεύς σφραγίσι → се чете βασιλεὺς σφραγίσι

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 1: τά τε, ὑπὸ τῶν αἱρετικῶν → се чете τά τε ὑπὸ τῶν αἱρετικῶν

Излишна запетая между члена и неговия причастен израз.

Канон 2: ἐν Καρθαγένη → се чете ἐν Καρθαγένῃ

ἐν изисква дателен падеж, а правилото пише ἐν Καρθαγένῃ с йота субскриптум още три пъти другаде.

Канон 2: ἐν ταῦτῃ → се чете ἐν ταύτῃ

ταύτῃ носи акут; Трулско 1 има същия израз, „ἐν ταύτῃ τῇ θεοφυλάκτῳ", правилно.

Канон 2: θεοφύλακτῳ → се чете θεοφυλάκτῳ

θεοφυλάκτῳ още четири пъти другаде, включително в самото това правило.

Канон 2: γνήσιᾳ → се чете γνησίᾳ

Дългото дателно окончание поставя ударението върху предпоследната сричка.

Канон 2: τῶν ἐν αὖθις → се чете τῶν αὖθις

Излишно ἐν: „на онези, които отново се събраха в този град".

Канон 2: ἐκθέντα → се чете ἐκτεθέντα

Деятелят е ὑπὸ Κυπριανοῦ καὶ τῆς κατ᾿ αὐτὸν συνόδου, затова причастието е страдателен залог.

Канон 2: θεοφυλακτου → се чете θεοφυλάκτου

Ударението е изпуснато; правилно другаде в правилото.

Канон 3: ὑπὸ τῶν τῆς θεοφυλάκτου ταύτης καὶ βασιλίδος πόλεως θρόνον → се чете ὑπὸ τὸν τῆς θεοφυλάκτου ταύτης καὶ βασιλίδος πόλεως θρόνον

Членът е съгласуван с винителния падеж θρόνον: „онези под престола на този град".

Канон 3: ἐξακισχιλιοστοῦ → се чете ἑξακισχιλιοστοῦ

От ἕξ: гъсто придихание.

Канон 3: ἐκατοστοῦ ἐννάτου → се чете ἑκατοστοῦ ἐνενηκοστοῦ ἐνάτου

От ἑκατόν: гъсто придихание. А относно годината: както е отпечатано, числото дава 6109 от сътворението, тоест 601 г. сл. Хр., преди раждането на Юстиниан II. Правилото се датира само чрез „изминалия четвърти индикт“, а четвъртият индикт при Юстиниан II е траел от септември 690 г., чийто януари попада в 6199 година: ἐνενηκοστοῦ е изпаднало, а ἐννάτου е по-късният правопис на ἐνάτου.

Канон 3: δυσί γάμοις → се чете δυσὶ γάμοις

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 3: προδηλωθείσι → се чете προδηλωθεῖσι

Причастието в дателен падеж множествено число носи циркумфлекс.

Канон 3: ἐπί τῆς σκηνῆς → се чете ἐπὶ τῆς σκηνῆς

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 3: ἢ διάκονον ἢ ὅλως → се чете ἢ διάκονον, ἢ ὅλως

Липсваща запетая в списък, пунктуиран елемент по елемент.

Канон 4: ὑποδιάκονος. ἢ → се чете ὑποδιάκονος, ἢ

Точка вътре в списъка на клирическите степени.

Канон 6: γυναικῖ → се чете γυναικί

Дателният падеж е γυναικί; циркумфлекс не може да стои върху кратко крайно ι.

Канон 6: ψάλτας γαμεῖν καὶ ἡμεῖς → се чете ψάλτας γαμεῖν· καὶ ἡμεῖς

καὶ ἡμεῖς започва главното изречение след подчиненото с Ἐπειδή.

Канон 7: ὑπὸ τίνος → се чете ὑπό τινος

Лука 14:8, „ὅταν κληθῇς ὑπό τινος": неопределителното, енклитика, хвърля ударението си обратно върху ὑπό. τίνος би питало „от кого?".

Канон 7: μὴ κατακλιθεὶς → се чете μὴ κατακλιθῇς

Лука 14:8: забранително подчинително наклонение след μή. Причастието оставя изречението без глагол.

Канон 7: καταβιβασθείς βαθμοῦ → се чете καταβιβασθεὶς βαθμοῦ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 7: κεκληκὼς, → се чете κεκληκώς,

Отпечатан е грависъ вместо акут пред пауза.

Канон 8: εἱκὸς → се чете εἰκὸς

εἰκός носи меко придихание.

Канон 8: δοκιμάσει ἐπίσκοπος τοὺς δὲ → се чете δοκιμάσει ἐπίσκοπος· τοὺς δὲ

τοὺς δὲ μὴ συνιόντας започва ново изречение, а не е допълнение на δοκιμάσει.

Канон 11: πράξαι → се чете πρᾶξαι

След ἐπιχειροίη следва инфинитив: πρᾶξαι. πράξαι е желателно наклонение.

Канон 12: πράττων καθαιρείσθω → се чете πράττων, καθαιρείσθω

Запетаята между условието и наказанието.

Канон 13: ἐξακολοθοῦντες → се чете ἐξακολουθοῦντες

υ от ου е изпаднало от ἐξακολουθέω.

Канон 13: τὴν πρὸς ἀλλήλους κατὰ καιρὸν → се чете τῆς πρὸς ἀλλήλους κατὰ καιρὸν

ἀποστεροῦντες изисква родителен падеж, както ἀποστερεῖν τῆς συναφείας по-нататък в правилото.

Канон 13: μεταχειρήσεως → се чете μεταχειρίσεως

μεταχείρισις, от μεταχειρίζομαι; итацизъм.

Канон 13: ἀφοριζέσθῳ → се чете ἀφοριζέσθω

Повелителното наклонение не носи йота субскриптум. καθαιρείσθω в същото правило е правилно.

Канон 16: ἄξιον, πὼς → се чете ἄξιον, πῶς

Двата въпроса на Златоуст вървят „πῶς ... πῶς"; вторият е изписан правилно в същото изречение.

Канон 16: πεισθείσῃ → се чете πεισθήσῃ

Цитирайки Неокесарийско 15, „πεισθήσῃ δὲ ἀπὸ τῆς βίβλου τῶν Πράξεων": бъдеще време, а не причастие в дателен падеж.

Канон 16: οὖς → се чете οὓς

Относителното местоимение „когото"; οὖς е ухо.

Канон 16: καὶ τοι → се чете καίτοι

Една дума, „а все пак".

Канон 18: γινέσθῳ → се чете γινέσθω

Повелителното наклонение не носи йота субскриптум.

Канон 23: μεταδιδόαμεν → се чете μεταδίδομεν

Сегашно време на μεταδίδωμι, „преподаваме"; μεταδιδόαμεν не е форма.

Канон 23: ζηλωτής → се чете ζηλωτὴς

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 24: ἐξέστῳ → се чете ἐξέστω

Повелителното наклонение не носи йота субскриптум. Правило 20 отпечатва ἐξέστω.

Канон 24: ἐξαναστήτῳ → се чете ἐξαναστήτω

Повелителното наклонение не носи йота субскриптум.

Канон 26: συνχωρηθῆναι → се чете συγχωρηθῆναι

ν се уподобява на γ пред χ.

Канон 29: ἐν ᾖ → се чете ἐν ᾗ

Относителното „в който ден", а не подчинителното наклонение на εἰμί.

Канон 29: λύει → се чете λύειν

μὴ δεῖν изисква инфинитив, успоредно на ἀτιμάζειν; крайното ν е изпаднало.

Канон 32: ᾖλθεν → се чете ἦλθεν

Аористът на ἔρχομαι не носи йота субскриптум.

Канон 32: δεικνὺς, → се чете δεικνύς,

Отпечатан е грависъ вместо акут пред пауза.

Канон 32: μιγνῦναι → се чете μιγνύναι

Инфинитивът на μίγνυμι е с ударение на предпоследната сричка.

Канон 33: ὄρους → се чете ὅρους

ὅρος, „определение", каквото постановяват правилата; ὄρος е планина.

Канон 34: πάντη → се чете πάντῃ

Наречието носи субскриптум; същото правило по-нататък отпечатва πάντῃ.

Канон 35: οὐχ᾿ ὑπελείφθησαν → се чете οὐχ ὑπελείφθησαν

Излишен знак за елизия; нищо не е елидирано.

Канон 37: ἀνῆκει → се чете ἀνήκει

Сегашно време на ἀνήκω.

Канон 37: οἰκονομίας ὄρος → се чете οἰκονομίας ὅρος

„Границата на икономѝята", а не нейната планина.

Канон 39: Ἐλλησπόντιον → се чете Ἑλλησπόντιον

Гъсто придихание, както Ἑλλησποντίων по-нататък в правилото.

Канон 40: κολλάσθαι → се чете κολλᾶσθαι

Стегнатият инфинитив на κολλάομαι носи циркумфлекс.

Канон 40: εἰς τὸν χρόνον αὐτῷ αὐξηθῆναι → се чете εἰ εἰς τὸν χρόνον αὐτῷ αὐξηθῆναι

ἡγεῖται не може да се разбира без съюз; εἰ е изпаднало пред εἰς чрез хаплография.

Канон 40: ἐπτακαιδέκατον → се чете ἑπτακαιδέκατον

От ἑπτά: гъсто придихание.

Канон 41: σκοπός αὐτῶν → се чете σκοπὸς αὐτῶν

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 43: τὴν του οἰκείου → се чете τὴν τοῦ οἰκείου

Членът τοῦ.

Канон 45: βεβαώσασαν → се чете βεβαιώσασαν

βεβαιόω; йота е изпаднала. βεβαόω не съществува.

Канон 45: εἱκός → се чете εἰκός

ὡς εἰκός носи меко придихание.

Канон 45: καί παντοίαις → се чете καὶ παντοίαις

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 45: τήν τοῦ βίου → се чете τὴν τοῦ βίου

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 46: ἠγουμενίαν → се чете ἡγουμενίαν

От ἡγέομαι: гъсто придихание.

Канон 47: ἀνδρώῳ → се чете ἀνδρῴῳ

ἀνδρῷος, както πατρῷος: основното омега носи субскриптума.

Канон 48: ἐπισκοπῇς → се чете ἐπισκοπῆς

Родителен падеж след προεδρίαν; дателен падеж не може да стои тук.

Канон 54: Οὐκ᾿ → се чете Οὐκ

Излишен знак за елизия; οὐκ не се елидира.

Канон 56: μεμαθήκαμέν → се чете μεμαθήκαμεν

Енклитиката τε дава ударението си на ἐν (ἔν τε), а не на глагола пред нея.

Канон 57: χρῇ → се чете χρὴ

Безличното χρή, както в идентичното начало на правило 64.

Канон 58: πρεσβυτέρoυ → се чете πρεσβυτέρου

Латинско o вътре в гръцката дума, от клавиатурата на преписа. Тук е изписано като съединение, за да не носи и самият този файл смесената дума.

Канон 59: ἀξιοῦοθαι → се чете ἀξιοῦσθαι

ο вместо σ.

Канон 60: οἰκειῶν, ἐν γίνεται → се чете οἰκειῶν, ἓν γίνεται

Открито при прочита на отбелязания флаг до него. Правилото цитира 1 Коринтяни 6:17, „ἓν πνεῦμά ἐστι", и му отговаря: който съедини себе си с противника, става ЕДНО с него. ἐν, „в", няма смисъл на това място.

Канон 61: ἁπλούστερων → се чете ἁπλουστέρων

Дългият родителен падеж множествено число тегли ударението към предпоследната сричка.

Канон 61: καθώς καὶ → се чете καθὼς καὶ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 62: ἀπὸ τοῦ νύν → се чете ἀπὸ τοῦ νῦν

„Отсега нататък", νῦν, както още двадесет и пет пъти другаде.

Канон 62: Τάς οὕτω → се чете Τὰς οὕτω

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 63: συμπλασθέτα → се чете συμπλασθέντα

Причастие, аорист страдателен залог, на συμπλάσσω; ν е изпаднало.

Канон 63: ἀλληθέσι → се чете ἀληθέσι

Удвоено λ.

Канон 63: τούς τοῦ Χριστοῦ → се чете τοὺς τοῦ Χριστοῦ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 64: Τὶ → се чете Τί

Въпросителното местоимение, откриващо въпрос успореден на τί γίνῃ; енклитика не може да започва изречение.

Канон 64: ταχύς ἐν λόγοις → се чете ταχὺς ἐν λόγοις

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 65: ἐκλῃδονίζετο → се чете ἐκληδονίζετο

κληδονίζομαι, от κληδών, без субскриптум; така е и в Септуагинтата, 4 Царства 21:6.

Канон 66: τούς πιστούς → се чете τοὺς πιστοὺς

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 67: τέχνῃ τινί κατασκευάζουσιν → се чете τέχνῃ τινὶ κατασκευάζουσιν

След τέχνῃ с ударение на предпоследната сричка енклитиката запазва ударението си, грависъ пред следващата дума.

Канон 71: καθ᾿ ὂν καιρὸν → се чете καθ᾿ ὃν καιρὸν

Относителното местоимение, „по времето, когато": гъсто придихание.

Канон 76: παρεκευλεύσατο → се чете παρεκελεύσατο

Излишно υ в παρακελεύομαι.

Канон 76 (2 пъти): οἷκον → се чете οἶκον

Йота с гъсто придихание, отпечатана вместо οἶκ-; единствените два случая в седемте сборника.

Канон 79: τὸν ἀφραστον → се чете τὸν ἄφραστον

ἄφραστος е с ударение на третата сричка от края; ударението е било изпуснато.

Канон 84: διὰ τὴν κεῖραν → се чете διὰ τὴν ἡλικίαν

κεῖραν не е дума. Правилото възпроизвежда Картагенско за младенците, „per aetatem": διὰ τὴν ἡλικίαν, поради тяхната възраст.

Канон 85: γραψικῶς → се чете γραφικῶς

ψ вместо φ; „от Писанието", както γραφικός в правило 19.

Канон 86: εἰ δὲ λαϊκοὶ, ἀφορίζεσθαι → се чете εἰ δὲ λαϊκοί, ἀφορίζεσθαι

Отпечатан е грависъ вместо акут пред пауза.

Канон 87: πιοτοῖς → се чете πιστοῖς

ο вместо σ: „да застане с верните", четвъртата степен на покаяние, πιστοῖς още два пъти другаде.

Канон 88: οἰκίστου → се чете οἰκίσκου

τ вместо κ: пътник, лишен от колиба и подслон. οἰκιστής, основателят на колония, няма смисъл тук.

Канон 88: ἡγεῖσθαι τήν τοῦ ἀνθρώπου → се чете ἡγεῖσθαι τὴν τοῦ ἀνθρώπου

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 90: πανηνυρίζειν → се чете πανηγυρίζειν

ν вместо γ; πανηνυρίζω не съществува.

Канон 95: χρισμένους → се чете χριομένους

Трулско 95 повтаря тук дословно Константинополско I 7, а там преписът гласи „σφραγιζομένους, ἤτοι χριομένους, πρῶτον τῷ ἁγίῳ μύρῳ".

Канон 102: τοῦ κάμνοντας → се чете τοῦ κάμνοντος

Членът τοῦ изисква причастие в родителен падеж.

Канон 102: ἀῤῥῶστημα → се чете ἀῤῥώστημα

Циркумфлекс не може да стои върху третата сричка от края; ἀῤῥωστήματι по-рано в правилото.

Канон 1: ἄῤῥρητα → се чете ἄῤῥητα

Три рота; „неизказаните думи" от 2 Коринтяни 12:4.

Канон 1: οὕς μὲν → се чете οὓς μὲν

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 1: οὕς δέ τῇ → се чете οὓς δὲ τῇ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика. Следващите членове на изброяването отпечатват οὓς δὲ.

Канон 1: ἕξ ἁγίων → се чете ἓξ ἁγίων

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 2: Σῦ → се чете Σὺ

σύ никога не носи циркумфлекс.

Канон 4: τελοῦντος → се чете τελοῦντας

Съгласувано с τοὺς ὑπ᾿ αὐτὸν ἐπισκόπους, ἢ κληρικούς, ἢ μοναχούς.

Канон 5: δ᾿ ἐπιτιμίου → се чете δι᾿ ἐπιτιμίου

Родителният падеж изисква διά; правило 16 отпечатва δι᾿ ἐπιτιμίου.

Канон 5: ἀπό τοῦ → се чете ἀπὸ τοῦ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 5: οὖπερ → се чете οὗπερ

Относителното местоимение носи гъсто придихание; Халкидонско 2, цитирано тук, отпечатва οὗπερ.

Канон 7: ἀνανεωθήναι → се чете ἀνανεωθῆναι

Инфинитивът, аорист страдателен залог, е с циркумфлекс върху -ῆναι.

Канон 11: τὸ αὐτὸ δε φυλάττεσθαι → се чете τὸ αὐτὸ δὲ φυλάττεσθαι

Частицата δὲ, с нейното ударение.

Канон 11: μή γε ἐξ αὐθεντίας ἰδίας, → се чете μή γε, ἐξ αὐθεντίας ἰδίας

εἰ δὲ μή γε е установена формула, която стои самостоятелно, както в правила 13 и 22; запетаята се пада след γε.

Канон 12: συνγενέσιν → се чете συγγενέσιν

Назал пред γ се пише γ; Апостолско 38 отпечатва συγγενέσιν.

Канон 12: τὸ μοναστηρίῳ → се чете τῷ μοναστηρίῳ

Членът е в дателен падеж, успореден на τῷ ἐπισκοπείῳ.

Канон 13: εὗ καὶ → се чете εὖ καὶ

Наречието εὖ носи меко придихание.

Канон 13: μῆγε → се чете μή γε

Формулата εἰ δὲ μή γε, отпечатана правилно в правила 11 и 22.

Канон 14: συντάξει → се чете συνάξει

Четенето се извършва в синаксиса, събранието.

Канон 14: καί κατὰ → се чете καὶ κατὰ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 14: ἐστι ἐν → се чете ἐστιν ἐν

Подвижното ν пред гласна.

Канон 15: τοῦ βίου τοῦτου → се чете τοῦ βίου τούτου

Родителният падеж на οὗτος е τούτου; τοῦτου изобщо не е форма.

Канон 15: τούτου ἴδιον → се чете τοῦτο ἴδιον

ἴδιον изисква подлог в именителен падеж: „това е присъщо на търговията".

Канон 15: εἴτις → се чете εἴ τις

Разделяне на думи.

Канон 15: χεῖραις → се чете χεῖρες

Подлогът в именителен падеж множествено число на ὑπηρέτησαν; χεῖραις не е форма.

Канон 15: θεοφυλάκτω → се чете θεοφυλάκτῳ

Дателен падеж; йота субскриптум е изпусната. Правило 10 я отпечатва правилно.

Канон 16: αἵρεσις. καὶ → се чете αἵρεσις, καὶ

Изречението с Ἐπεὶ δὲ продължава до своята аподоза; малката буква на καί показва, че точката е излишна.

Канон 16: Πὰν → се чете Πᾶν

Средният род πᾶν носи циркумфлекс.

Канон 16: ἐτερόχροα → се чете ἑτερόχροα

От ἕτερος: гъсто придихание.

Канон 16: οὐδέ ἐκ → се чете οὐδὲ ἐκ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 18: ἐν τῆς ἐκεῖσε → се чете τὴν ἐκεῖσε

ἐν не може да управлява родителен падеж: πορείαν τὴν ἐκεῖσε ποιήσασθαι, „да извърши пътуването дотам".

Канон 19: ἱερατικῳ → се чете ἱερατικῷ

ἱερατικῷ още четири пъти другаде.

Канон 19: εὑρεθῆ → се чете εὑρεθῇ

Подчинително наклонение, аорист страдателен залог, след Εἴ τις οὖν; субскриптумът е изгубен.

Канон 19: προικώων → се чете προικῴων

Родителен падеж множествено число на προικῷος.

Канон 20: ἐχέτῳ → се чете ἐχέτω

Повелителното наклонение не носи йота субскриптум.

Канон 20: ἀνδρώου → се чете ἀνδρῴου

Родителен падеж на ἀνδρῷος; същото правило отпечатва ἀνδρῷον.

Канон 21: προλαμβάνεσθαι → се чете προσλαμβάνεσθαι

Правилото противопоставя гостоприемството на приемането като член: προσλαμβάνεσθαι.

Канон 22: συμβῂ → се чете συμβῇ

Аористната подчинителна форма συμβῇ, още два пъти другаде.

Канон 22: αὐτήν ἐν → се чете αὐτὴν ἐν

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 22: λογισμούς → се чете λογισμοὺς

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика. Пред ὀφείλομεν.

Канон 22: ἀναμίξ → се чете ἀναμὶξ

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.

Канон 22: ἐστίν ἡσύχιος → се чете ἐστὶν ἡσύχιος

Отпечатан е акут вместо грависъ пред следваща дума; след него не следва енклитика.